Blonder haren, blauwe ogen / Руси коси , сини очи /
Ех, каква тишина . . .
сякаш детски сън тича на пръсти
през небе със заспали звезди . .
и самотно и тихо се мръщи
и на облак с крилете лети . .
Мразя тоя мирис на дъжд,
а камбанките – капки дъждовни
на луната нахално рисуват очи
като твоите – синьо лъжовни.
Тихо плачат комините в мрака
с дълги сенки препуска дъжда
само Снежанка може да чака
сто години целувка една . . .
Дъжд под тепетата . . .
Дъждът е моя розов параван,
а главната - маршрута на душата
не си броя ни стъпките, ни думите,
червеното в паважа е отплата
за погледа ми, толкова страхлив . .
По хлъзгавите струйки на деня,
един часовник с времето заспори
на бузата ми - отпечатък от луна,
избягала от звездните простори .
Латерна стара в подлеза изви
ранения си глас към небесата,
измокрен гълъб със крило изтри
най - шареното цвете от дъгата
It rains . . .
Вали над Лондон . .
чадърите са точки от коприна,
набодени по сивото небе
едно хвърчило, без криле премина
унило, като скъсано сърце.
Зеленото е толкова зелено . .
със цвят на спомен в борова гора
банално плахо слънцето изстреля
лунички в мократа трева.
На мене ми е сънено и тъжно . . .
кафето черно вече ми горчи
светулки във черешата заспиват
златисти капки в пролетни очи ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар