сряда, 4 юни 2008 г.

Дързост, красота . . и любопитство

Случката е от ранния октомври на 2004 год . Пловдив ухае на приключения , на интригуваща античност , и на младо вино. Ресторант " Хемингуей " - малък оазис в сърцето на града. Обичам подложките на масите - винаги се зачитам в рецептите на любимите коктейли на великия писател. Празнуваме по някакъв повод , вече не си спомням какъв . На голямата маса сме около десетина човека. Настроението ни е прекрасно - хем приповдигнато , хем романтично. Аз мъничко скучая на края на масата , но пък зяпам съседната и си фантазирам на спокойствие. От време на време се включвам в общия разговор . Погледът ми лениво се плъзга към съседната маса. Тя е на около 3 метра от нашата, затова късогледо присвивам очи. Веселата компания вдига тост след тост и се заслушвам в думите им. Фиксирам един хубав тъмнокос мъж, видимо около четиридесетте . Преди да отпие , вдига кристалната си чаша към светлината, любува се на кехлибарения и оттенък и чак тогава внимателно и нежно поема малка глътка. Явно е вино, защото чашата е винена , но ме очарова златистия цвят на питието. Все едно е сок от зрели смокини, или течен мед, така искри на светлината. А и мъжът заслужава внимание. Хубавец, с очертани скули, волева брадичка с малка трапчинка и гъста , тъмна коса. В един момент погледите ни се засякоха. Вдигнах чашата си, кимнах и казах тихичко - .... " Наздраве .. " . Мъжът любезно отвърна на жеста ми и отпи от виното си. След като взаимните ни наздравици станаха няколко , моите близки започнаха да се смеят .
- ..Е, стига вече , де ! Ти пък да не видиш един хубав мъж и веднага наздраве, та наздраве ! Не виждаш ли, че не е българин ! Сигурно смята, че тук така е прието и просто иска да бъде любезн ... не спираха да ми пилят на главата иронично мъжете от компанията ни.
В един миг , високия мъж стана и краката ми изстинаха. Но той бавно се приближи до пианиста, чиято лека и нежна музика галеше сетивата ни до този момент. Поговори нещо с него и взе микрофона. И само след миг прозвуча един прекрасен , кадифян мъжки глас, който пееше една прекрасна балада. Сега вече не си спомням коя беше песента, мина доста време и съм забравила. Ама , не мога да забравя момента , в който ние с Инка / много навита и готена особа / станахме, за да му пригласяме на микрофона като две съвършени беквокалистки. Не чухме предупредителните възгласи, които съпроводиха бясното ни изстрелване до малкия подиум, нито смеха на компанията ни, нищо. Чаровния брюнет се усмихна на лудия ни ентусиазъм, но запази хладнокръвие и довърши песента си. Седнахме си и ние, съпроводени от щури аплодисменти . На масата ни взеха на подбив . Красавеца, който така впечатляващо пя бил известен холивудски актьор . От сериала " Дързост и красота " - , който аз изобщо не бях гледала. Дан Маквикър , а персонажа му в сериала бил на дизайнер на име Кларк Гарисън. Посмутих се доста . Реших да го снимам. Обясниха ми, че така не става и че трябва да му искам разрешение, иначе може да имам неприятности. Ами сега ? Хем не ми се изпускаше момента, хем не знам прилично english ;) Но само след секунди бях изтъпанена до масата и заредих глупости от сорта - Hi i am Julie , и съм голям ваш фен / каква ирония / , може ли да ви снимам и да ми дадете автограф ? Хубавия мъж реагира като истински професионалист . Yes , може , да , разбира се, нарежда изумената преводачка , особено, пък, след като пяхте с него...... Но господин Маквикър пита, дали ще ви е приятно към вас да се присъедини и Кимбърли Браун , please ? Поглеждам учудено, оказва се , че симпатична тъмнокоса, слаба и елегантна жена , която не съм забелязала до момента. .. " Това е Шийла, медицинската сестра, дето играе лошата ... " , услужливо ми припомнят от масата. Тя пък , от своя страна хваща нежно за ръка едно миловидно русо момиченце, около десетина годишно и обяснява, че е дъщеря и Али.
И така , дружно прегърнати , аз , Кларк, Шийла и Али слагаме точка на едно половинчасово приключение. Приятелите ми снимат като бесни случката , аз се усмихвам доволно - хем попяла, хем - наснимана . А на прословутото меню, чаровникът написа , колко го е очаровл Пловдив, и неговата история, както и хората му .......

1 коментар:

Caribiana (Тя) каза...

На, да видиш какво става като не гледа човек сериали! Май трябва да почна, а?