Пораснахте и бързо поумняхте ,
но вече се срамувате от нас ,
а ние сякаш страшно овехтяхме ,
не сме във час , не сме във час .
Тревожим се , когато ни корите ,
оглеждаме се гузно с поглед плах ,
гостуването ви превръща се във изпит
и някак тайно , вечно ни е страх .
От паяжината , провиснала свободно ,
от слабото и рядкото кафе ,
от думите , които се изплъзват ,
макар и казани от все сърце .
Четеме вестниците стари
и с всичко по света сме в крак .
допушваме изпушени цигари
с надеждата , че няма да ни хване рак .
Прикриваме усмивките си с шепи ,
играем роли всеки ден ,
закърпваме надеждите си слепи ,
живеем ден за ден , за ден . .
Щастливи сме дори ако мълчите ,
щастливи сме изобщо , че сте тук
деца , но вие май сте от добрите ,
дори когато правите на пук . . .
Няма коментари:
Публикуване на коментар