Дъждът рисува с лапите на котка
изящно, меко, сякаш на игра
хартиена е малката ми лодка
и може да потъне от сълза.
Бледнеят силуети на врабчета,
като играчки в клоните трептят
люлеят жици мокрите дървета,
а вятърът подухва на инат.
Пък слънцето е сребърна монета
в огромното небесно портмоне,
мързи го някак да се поразшета
и търси облак, за да се подпре.
Дъждът рисува с букви непознати,
горчат ми тези есенни сълзи
изтрий писмото, няма да приема
земята все около теб да се върти...
1 коментар:
поредното чудесно стихоТворение :)
Публикуване на коментар