Недей . .

Невинна съм. Очаквам да го знаеш.

Дори небето с мене днес да не тъгува,

заслушай се във скритите му думи -

не може кораб планината да преплува.

Понеже, странно някак ще изглежда

/ тъй, както странни са ми днес мечтите /

червените платна на кръв приличат

и нещо остро влиза ми в очите ....

Защото сълзи . . . много е банално,

солени пръски слепват снеговете,

а твоите песни - звуци безразлични,

не могат да достигнат върховете.

Така че, зимата не разрешава

да ме разплакваш в снежен ден,

и не намразвай слънцето, че свети

защото не обичаш мен . . . . .

Дъждовна песен

Капчукът тази вечер полудя
прие сълзите на оловното небе
прегърна ги, в ръкава си ги сложи
като бонбон в устата на дете.

Ритмично, като стар часовник
заплака с февруарски глас
събуди утрото с премяна на дъждовник
градът намокри в ранен час.

Във клоните на стария жасмин,
живеещ точно под капчука
самотен гълъб капките брои
и от любов сърцето му се пука.

По улиците, като лодки от дъги
подскачат шарени чадъри
дъждовна песен гълъба обви
кокиче бяло моите кахъри…

Attima

Разтрепери се вятърът

тихо се скри зад комина,

заговори на странен език

облаци, пъпки в градина

спират времето. Само за миг.

Два погледа внезапно се откриха

съвсем случайно, сякаш на шега

притихна слънцето, застина

защо в юмрука стискаш любовта ?

Любов и пролет - вино с минзухари

замлъкнал вятър, взор смутен

дори и гълъбите на площада

във пролетта познаха мен . .

Перата си разплетоха,

измиха си с роса очите

и в мрамора на стария фонтан

със песен гълъбова съживиха

една любов, която ще ти дам . .

Зеленоокият

Колко зелено светят очите ти -

все едно пия ром с лимонада

май си струва все пак да погоря

на тая мъжко - пролетна клада.

Спря даже вятърът да ми говори

глухарчета литнаха - перлен гердан

подай ми ръка, за да позная

кой от съдбата за мен е избран.

Облак бял пак рисува картина

аз съм цвете в ревера на мъж

усещам с душата си, ти си за мене

късмета напролет идва веднъж.

No lo se / незнам... /

Късметът ми не може да говори ,

навярно е в почивен ден

полегнал е на облаците горе

и праща дъждове за мен.

Обаче, цветовете му са силни

палитра щура в зимното небе

и синьото навсякъде се пъчи

- нашари облака като яйце.

Късмет във синьо, облак на цветя

май само луди птици кацат

на рамото ми сутринта . . .

Кафето черно в чашата прелива,

канелен вкус и капка от късмет

от него малко облакът отпива

събуждам се, часът е пет . . .

Нощна приказка

Луната снощи беше курабийка,

нахапана от гладно псе

рояк светулки, плачейки за нея

я гониха в лилавото небе.

Нащърбена, Луната се усмихна

звездите от почуда онемяха

изтръпнаха, заклатиха глави

в лилавото на завет се поспряха.

Полюшва вятърът небето зимно

самотна нощ към изгрева върви

сънливо - тръпно утрото рисува

легло за уморените звезди.