Дъждът подскача - топчици светулки
/ като нахалост изтървани думи /
дърветата нахлузиха качулки,
алеите потрепват помежду им .
Със вкус на мед, целуват пеперуди,
политнали в изящни пируети,
рисуват меко с миглите си чудни
като безкрили, летни самолети.
Със ситни стъпки лятото си тръгва,
посипано със кестенов прашец,
глухарче пухчета разплита
и хвръква като млад летец . .
Приличам на изгубено дете ,
което босо, спомени събира
и огънче от слънцето краде ,
че без любов сърцето му замира.
Като трапчинки в мократа трева,
дъждът запълни нечии следи ,
във клоните на старата бреза ,
една надежда есенно се приземи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар