Недей да ми измисляш правила -
на петото, навярно ще избягам,
аз капка кръв съм в езерна вода
към бреговете ти ръце протягам. .
Сега ме чуй, когато вечерта
разтяга смешно бледите ти устни
дори и влюбена , прозрачната Луна
съгласна е звездите си да пусне .
Не ме поглеждай с толкова омраза
душата ми е облак от коприна,
цветята плачат в счупената ваза,
защото утре аз ще си замина . .
Няма коментари:
Публикуване на коментар