Цветно, сладко . .

Усмивката ти-сок от реване
нехайно в мене се оплете
представям си целувката – поне
ще е с ухание на лятно цвете.

Очите ти са мъничко лъжовни
опушен кестен в рамка от сребро
очи такива могат да люлеят
със чара си и земното кълбо.

Обаче лятото защо ли ми намига ?
разбрало е,че няма чудеса
и слънцето от запад не изгрява
и птиците не пеят през нощта ..

Защо тогава аз да ти повярвам ?
със устните си боровинково червени
печат за обич слагам на лицето,
пък ако искаш,забрави за мене....