Индигово небе

По бялата спирала на нощта,

Луната бута спящите звезди

като керван в пустиня са, и тихо

политат кротко в лунните бразди.

Като графити по индиговия свод

звездите пишат стихове с надежда,

че може нечии затворени очи

сега от светлината да проглеждат.

И аз прочетох тяхното писмо

прогледнала, притихнала, добра

със мене пак се случва чудо,

душата ми е лунна светлина . . .