Душата ми едно небе е цяло,
по празниците – слънчева и пъстра,
като рисувано вълшебно огледало,
изписано от сръчните ми пръсти.
А делниците – те са друго
тогава е с гръбнак на котка,
настръхнала, измокрена и зла,
все драпа с острите си нокти
и ми закрива всяка светлина.
Тогава, значи имам две души .
Защо сърцето ми едно е само ?
зелени кладенци –две езерни очи,
ще мокрят топлото ти рамо ..
Пък летните ми мисли – сноп цветя
ги носи вятърът безкрайно надалече,
душата ми пътеките изгуби ,
сърцето ми е капки от роса ….,
изплакани от нощни пеперуди . .
Няма коментари:
Публикуване на коментар