Сърцето ми е мида от седеф,
затуй внезапно онемявам,
когато в тихия ми морски свят
русалки песни ми запяват.
А текста им го пиша аз,-
събрала спомени от летни стъпки
перо от гларус в летен акварел,
от розов храст прозрачни пъпки..
затуй внезапно онемявам,
когато в тихия ми морски свят
русалки песни ми запяват.
А текста им го пиша аз,-
събрала спомени от летни стъпки
перо от гларус в летен акварел,
от розов храст прозрачни пъпки..
Ръцете ми – на лебеди криле
жадуват да напишат на небето,
че омагьосан ще е всеки мъж,
крило от лебед приютил в сърцето.
От бебе рак черупка избледняла
с надежда крия в лявата ръка,
събуждам се, не съм разбрала
русалка съм, родена на брега…
4 коментара:
Дааа :)
аз съм чувала песните на русалките, и знам, че ти им пишеш думичките:))
Познах те!
Позна ме, защото и ти понякога пишеш думите им... И резервните си златни опашки сме скрили на завет в душите си :)
Хей, страхотно стихче, не съм и подозирал, че ще мога някога да прочета нещо от русалка!
Моите поздравления!
Благодаря. Русалките пишат, обожават лилавия цвят, тъгата, изумрудите, дъжда и зелените мъжки очи.И след като са изпели тъжните си песни, сядат на брега и решат гъстите медно червени коси. И пеят / песните си.
Поздрави !
Hasta pronto !
Публикуване на коментар