Градът на старите смокини
забрави детските ми стъпки
в душата ми - камбани приглушени,
като роса на люлякови пъпки.
Паважа , черно домино - блести
едно аязмо ми дари надежда
в кристалните му, изворни води
с оченце златно риба ме поглежда.
Прохладата е мек балсам
щурее някъде около мене
повдига роклята, студено ми шепти
и спомена се мъчи да си вземе.
Тополите по речното корито
прибират си зелените ръце
с любов ме галеха, когато
с листата им рисувах си сърце ..
