За бебето, салатените прибори, шампоана и грешките….

Наскоро , поредица от случки ми напомниха за странното ми хоби. Събиране на мигове . И колкото по – смешни, странни или нелепи, толкова по – ценни за мене. В някои от ситуациите съм просто персонаж , в други – режисьор, а в трети - просто наблюдател. Регистрирам в паметта си , после драсвам няколко думи на хвърчащо листче ,за да ми напомнят за случката - автентични изрази, нещо особено характерно и така. Захвърлям написаното, докато нещо силно не ми напомни за него , не го събуди или съживи. Тая ми страст датира отдавна. Една позната, най – странната птица, която съм срещала по нашите географски ширини, човек авантюрист и с необятно въображение често разказваше подобни истории. Бегло си спомням една от тях. Тя , асеновградчанка , будна и любопитна отива в София по служба. Върви по улицата и попива с поглед . Хора, магазини , градинки. Изведнъж, насреща и мъж – симпатичен, представителен и познат. Ха, казала си тя – колко е малък света ! Ето, още не съм дошла и хоп – градски ! Само дето името му и бягало някак си, но това не било от значение. Загледала го със светнало лице, усмихнала се широко и го спряла. Поздравила го от сърце , а вниманието, с което я гледал мъжът, показвало, че я познава. Как си, що си, аз отивам на едно дело в министерството, развълнувано занареждала тя, а ти ? Ами аз , смутено гледал в краката си мъжа, аз до телевизията, за едно предаване….Какво ли предаване, зачудила се моята позната , но кимнала сърдечно и му пожелала успех . Махнала дружески с ръка и забързала с леки стъпки, въодушевена от приятната среща. На ъгъла, все още развълнувана, спряла, обърнала се да помаха с ръка и видяла мъжа. Стоял и с възможно най – смутено изражение гледал в нейната посока . И в този момент адвокатската и памет проработила . Не бил никакъв съгражданин, а Дончо Папазов , мореплавателя. Смущението и траяло само секунда. Излагането не влизало в плановете и. Направила няколко крачки назад, заразмахвала ръце и викнала.. – Ей, Дончо, и много здраве на Джуто…….Така се радвам, че се срещнахме.. !Светла и памет на Джуто / Юлия Гурковска /, по които и морета да плава от 2001 година . . . . . .
Та, случват се такива работи, върви после обяснявай ,че някои неща стават случайно. Още се смея на една скорошна случка. Едно бебенце много си играело с телефони. Обичало да натиска копченца с малките си пръстчета . Когато успеело на изкара снимка на екрана се радвало със сладка усмивка и кръщавало всички с името „ кака „. В началото на април усилията му в областта на комуникациите дали невероятен резултат. Първо, успяло да набере Китай , и само чудо спасило авторката от тотално разорение. При втората заигравка блогърката действала по – мудно и когато изтръгнала със сила телефона от малките ръчички, бебчето вече радостно бъбрило с някого – тати, кака, тути …….Било успяло да набере една от най – чаровните водещи на ПОТВ . Датата – 4 април, часът – 8.32 p.m.
Благодаря на А. за търпението, с което ме изслуша, за това ,че прие извинението ми и повярва , че няма шега - едно бебе я безпокои по никое време…..
За салатените прибори и шампоана ще разкажа друг път…. ,евентуално