Aspettare

Аз ли задавам смешни въпроси
и по дъгата пъстра пиша писма ?
моите думички слънце ги носи,
вече нямам нищо общо с дъжда.

С водните капки от днес не говоря
и под капчука отдавна не спя
това блестящото, на гърдите ми
не e брошка от зимни листа …

Просто е броня. Измислих я днес
после на точки я нарисувах
калинка пролетна съм , само дето
към себе си дълго пътувах.

Мисъл ли съм, или съм пеперуда ?
май съм се превърнала на двете ,
щом чета в очите ти почуда
и ми растат отново крилете….