Морето не обича пясъчните замъци
вълната зимна тихо ги прибра
брегът погали, после уморено
въздъхна тъжно и замря.
Навъси се небето, сви в юмрука
от стари гларуси проскубани пера
самотна лодка тъне в скука,
небето пише с шарена метла
Следи от стъпки, миди в огърлица
вълшебство скрито в каменния бряг
това си ти, самотна млада птицо
сълза, в окото на моряк . . .
2 коментара:
тъжно...и въпреки...красиво!!!
усмихни се дъждовна!:)
Дъждът буди не само дъждовниците , а и слънчевите същества, които имат нужда от леко охлаждане :)
Благодаря , че забеляза.......
Крада идеята за прекрасното звучене на думата Дъждовна,как не ми е хрумвало ?
Публикуване на коментар