петък, 3 юли 2009 г.

Просто Асеновград ...




Градът на старите смокини


забрави детските ми стъпки


в душата ми - камбани приглушени,


като роса на люлякови пъпки.


Паважа , черно домино - блести


едно аязмо ми дари надежда


в кристалните му, изворни води


с оченце златно риба ме поглежда.


Прохладата е мек балсам


щурее някъде около мене


повдига роклята, студено ми шепти


и спомена се мъчи да си вземе.


Тополите по речното корито


прибират си зелените ръце


с любов ме галеха, когато


с листата им рисувах си сърце ..

2 коментара:

Радосвета Аврамова (caribiana) каза...

Оооо, принцесооо!
Толкова е красиво там!

Innocence каза...

На 20 мин. от входната ми врата е Асеновград и скоро даже ходих два пъти за един ден.Невероятно спокоен и красив град,а стихът ти отново ме пренесе там.
Красота! :)