петък, 12 юни 2009 г.

Колко живеят слънчевите зайци ?

Ти знаеш ли, че слънчевите зайци
се спънаха в зелената трева ?
Так и аз, усмивката си скривам,
застана ли пред твоята врата.

Като актриса в ден на премиера,
/ но без суфльор, навярно е заспал /,
две косъмчета златни от ревера
откъсвам яростно, без жал.

Ръцете си преплитам зад гърба,
от напрежение са сиво бели
във левия юмрук – парче бреза,
а в десния – надежди седем цели.

Припомням ти, че в юнски ден,
една бреза по лятному предложи
милувките на своите листа
и ни облече във зелени кожи.

На ствола и, от нежност побелял,
с магия стара ти изписах думи
… Довиждане, това не е съдба,
а слънчев заек помежду ни ….


1 коментар:

Innocence каза...

Здравей!Малко ме е яд,че чак сега оставям първия си коментар,но освен прекрасните ти стихове и невероятно красивото местенце ,което си създала тук,имам и друг повод да ти пиша точно сега...
Подробности ще намериш тук : http://thewindsteps.blogspot.com/2009/06/blog-post_10.html

и ще се радвам ако имаш възможност да се включиш.
Удоволствие е да надничам в твоя свят и дори и да не го показвам винаги,знай,че караш душата и деня ми да се усмихват. :)))