вторник, 19 май 2009 г.

Ела, наистина

Индиговата самота на утрото
е по – горчива даже от кафе
неподсладена, черна, гъста
във рамка от намръщено небе.
В сълза се скрих и в глина я омесих
и с глината зазидах си сърцето
да не попада в клопка всеки път,
когато някой ми рисува по небето.
Или пък пише стихове за мен,
а думите във тях са хулигани,
закачат ме, завъртат ми света,
а никак не умея да се браня . .
Така че, с глиненото си сърце,
с очи зелени – тъжна самодива
мини през прага - на кафе,
защото самотата е горчива …

2 коментара:

Анонимен каза...

Индигово дете ...с уязвимо "глинено "сърце ...чудесно е ,ако го криеш себе си :)))Ще мина за ...кафе :)

izibell каза...

Чудесна покана за кафе! Пък и аз мразя самотата... Поздрав! Ще намина!:)