неделя, 26 април 2009 г.

Неделно . . .

Днес облаците бяха от коприна,
каквато е душата ми в неделя,
а вечерта , като дете свенливо
опитва се със теб да ме разделя.

Светлееха наивните ми мисли,
с криле от вятър гонеха звездите,
така навярно само във неделя
луната ми блести в очите.

Какво ли всъщност става на небето,
кой пише тихо приказките мокри ?
дъждът ли, който се излива
прощално във лилави локви ?

Под тънката памучна блузка,
надписана с небесните печати
ще видиш ли с сърцето мили,
копринената ми душа как плаче ?

1 коментар:

Пламен Бочев каза...

Прекрасна поезия!