Оставят стъпките ми перлени следи,
като трапчинките на твоята усмивка
прозрачни, светли мидени сълзи
изтупа облачната ми завивка.
На чайките по сивите криле
златист прашец от тъжните ми мигли
дъждът, под шапката ми скрит,
опитва се лицето ми да близне.
Една цигулка с птиците запя,
морето се побърка от вълнение
чадърите издуваха платна,
изгубих думите си от смущение.
В дъждовните следобеди на май,
ако в небето птици се целуват,
ела да видиш в стъпките ми по брега
очите ми за твоите тъгуват . . .
4 коментара:
Тъжно,но красиво...
Особено имагинерно настроение..., какво да се прави, когато вали :)
?
Благодаря за вниманието.
Хубаво е, когато някой има очи за твоята тъга.
А този дъжд, скрит под шапката ти, който се опитва да близне лицето ти-много е сладък :) И морето си харесах, дето се е побъркало от вълнение... Поздрав!
.....чудесно.... !:)
Публикуване на коментар