вторник, 21 април 2009 г.

Като котка

Когато си тръгвам от теб
и стаята глухо пустее,
да знаеш, макар и във гръб
очите ми как зеленеят . . .
Когато изгарям след теб
ненужните спомени стари
да помниш, изхвърлих ключа,
в джоба ми - само цигари. . .
Когато светулки в нощта
чертаят със злато мрака,
погледни зад близкия ъгъл, -
виждаш ли някой да чака ?
Превръщам се в улична котка
рижава, със зелени очи
с остри нокти ще драскам,
неверен мъж ако доближи...

4 коментара:

Анонимен каза...

Същото важи и за неверните жени...,нали...

Chinaware каза...

Важи и за жените. Обаче, те винаги чакат зад ъгъла. Дори и смешно маскирани като котки..... Все в очакване и готови да започнат отначало :)

Анонимен каза...

:),всеки е нужно да може...да започне отначало.И така до следващата болка...и любов ,защо ми мирише на мазохистично удоволствие...(извини ме-само шегичка)А може да е толкова по -хубаво и приятно...

Chinaware каза...

Не съм казала, че е епизод от Батман :)шегичка... Камшика котките отдавна не го използват като атрибут за подсещане, а единствено като допълнение към тоалета:)