Дъждовна песен

Капчукът тази вечер полудя
прие сълзите на оловното небе
прегърна ги, в ръкава си ги сложи
като бонбон в устата на дете.

Ритмично, като стар часовник
заплака с февруарски глас
събуди утрото с премяна на дъждовник
градът намокри в ранен час.

Във клоните на стария жасмин,
живеещ точно под капчука
самотен гълъб капките брои
и от любов сърцето му се пука.

По улиците, като лодки от дъги
подскачат шарени чадъри
дъждовна песен гълъба обви
кокиче бяло моите кахъри…